възмездил е

Речник на българския език

1. възмездил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмездил е е производна форма на възмездя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмездил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмездил е е производна форма на възмездя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).