възмездило е

Речник на българския език

1. възмездило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмездило е е производна форма на възмездя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмездило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмездило е е производна форма на възмездя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).