възмездило

Речник на българския език

1. възмездило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмездило е производна форма на възмездя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмездило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възмездило е производна форма на възмездя (мин. деят. св. прич. ср. р.).