възмездили

Речник на българския език

1. възмездили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възмездили е производна форма на възмездя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възмездили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възмездили е производна форма на възмездя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).