възмездила

Речник на българския език

1. възмездила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмездила е производна форма на възмездя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмездила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възмездила е производна форма на възмездя (мин. деят. св. прич. ж. р.).