възмездели

Речник на българския език

1. възмездели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възмездели е производна форма на възмездя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възмездели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възмездели е производна форма на възмездя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).