възлязла

Речник на българския език

1. възлязла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възлязла е производна форма на възляза (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възлязла — мин. деят. св. прич. ж. р.

възлязла е производна форма на възляза (мин. деят. св. прич. ж. р.).