възликуваха

Речник на българския език

1. възликуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възликуваха е производна форма на възликувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възликуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възликуваха е производна форма на възликувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).