възликувах

Речник на българския език

1. възликувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възликувах е производна форма на възликувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възликувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възликувах е производна форма на възликувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).