възликувал си

Речник на българския език

1. възликувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възликувал си е производна форма на възликувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възликувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възликувал си е производна форма на възликувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възликувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възликувал си е производна форма на възликувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).