възликувал е

Речник на българския език

1. възликувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възликувал е е производна форма на възликувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възликувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възликувал е е производна форма на възликувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възликувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възликувал е е производна форма на възликувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).