възликувало си

Речник на българския език

1. възликувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възликувало си е производна форма на възликувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възликувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възликувало си е производна форма на възликувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възликувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възликувало си е производна форма на възликувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).