възликувало е

Речник на българския език

1. възликувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възликувало е е производна форма на възликувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възликувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възликувало е е производна форма на възликувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възликувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възликувало е е производна форма на възликувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).