възликувало

Речник на българския език

1. възликувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възликувало е производна форма на възликувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възликувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възликувало е производна форма на възликувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възликувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възликувало е производна форма на възликувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възликувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възликувало е производна форма на възликувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).