възликували

Речник на българския език

1. възликували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възликували е производна форма на възликувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възликували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възликували е производна форма на възликувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възликували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възликували е производна форма на възликувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възликували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възликували е производна форма на възликувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).