възликува

Речник на българския език

1. възликува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възликува е производна форма на възликувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възликува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възликува е производна форма на възликувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възликува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възликува е производна форма на възликувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).