възлизахте

Речник на българския език

1. възлизахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

възлизахте е производна форма на възлизам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възлизахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

възлизахте е производна форма на възлизам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).