възлизаха

Речник на българския език

1. възлизаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възлизаха е производна форма на възлизам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възлизаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възлизаха е производна форма на възлизам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).