възлизало

Речник на българския език

1. възлизало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възлизало е производна форма на възлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възлизало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възлизало е производна форма на възлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възлизало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възлизало е производна форма на възлизам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възлизало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възлизало е производна форма на възлизам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).