възлизали

Речник на българския език

1. възлизали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възлизали е производна форма на възлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възлизали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възлизали е производна форма на възлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възлизали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възлизали е производна форма на възлизам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възлизали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възлизали е производна форма на възлизам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).