възлегнела

Речник на българския език

1. възлегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възлегнела е производна форма на възлегна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възлегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възлегнела е производна форма на възлегна се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).