възлегнел

Речник на българския език

1. възлегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възлегнел е производна форма на възлегна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възлегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възлегнел е производна форма на възлегна се (мин. деят. несв. прич. м. р.).