възлегнало

Речник на българския език

1. възлегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възлегнало е производна форма на възлегна се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възлегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възлегнало е производна форма на възлегна се (мин. деят. св. прич. ср. р.).