възлегнал

Речник на българския език

1. възлегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възлегнал е производна форма на възлегна се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възлегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

възлегнал е производна форма на възлегна се (мин. деят. св. прич. м. р.).