възкръснело

Речник на българския език

1. възкръснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкръснело е производна форма на възкръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкръснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възкръснело е производна форма на възкръсна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).