възкръснела

Речник на българския език

1. възкръснела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възкръснела е производна форма на възкръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възкръснела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възкръснела е производна форма на възкръсна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).