възкръснел

Речник на българския език

1. възкръснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкръснел е производна форма на възкръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възкръснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възкръснел е производна форма на възкръсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).