възкръснало

Речник на българския език

1. възкръснало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкръснало е производна форма на възкръсна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкръснало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възкръснало е производна форма на възкръсна (мин. деят. св. прич. ср. р.).