възкръснал

Речник на българския език

1. възкръснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкръснал е производна форма на възкръсна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възкръснал — мин. деят. св. прич. м. р.

възкръснал е производна форма на възкръсна (мин. деят. св. прич. м. р.).