възкръсвал си

Речник на българския език

1. възкръсвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възкръсвал си е производна форма на възкръсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възкръсвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възкръсвал си е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възкръсвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възкръсвал си е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).