възкръсвало си

Речник на българския език

1. възкръсвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкръсвало си е производна форма на възкръсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкръсвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкръсвало си е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възкръсвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкръсвало си е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).