възкръсвал

Речник на българския език

1. възкръсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкръсвал е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възкръсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкръсвал е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възкръсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

възкръсвал е производна форма на възкръсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възкръсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възкръсвал е производна форма на възкръсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).