възкресявало си

Речник на българския език

1. възкресявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкресявало си е производна форма на възкресявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкресявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкресявало си е производна форма на възкресявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възкресявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкресявало си е производна форма на възкресявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).