възкресявало

Речник на българския език

1. възкресявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкресявало е производна форма на възкресявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкресявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкресявало е производна форма на възкресявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възкресявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възкресявало е производна форма на възкресявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възкресявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възкресявало е производна форма на възкресявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).