възклицаваха

Речник на българския език

1. възклицаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възклицаваха е производна форма на възклицавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възклицаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възклицаваха е производна форма на възклицавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).