възклицавах

Речник на българския език

1. възклицавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възклицавах е производна форма на възклицавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възклицавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възклицавах е производна форма на възклицавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).