възклицавал съм

Речник на българския език

1. възклицавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възклицавал съм е производна форма на възклицавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възклицавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възклицавал съм е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възклицавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възклицавал съм е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).