възклицавал е

Речник на българския език

1. възклицавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възклицавал е е производна форма на възклицавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възклицавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възклицавал е е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възклицавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възклицавал е е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).