възклицавало съм

Речник на българския език

1. възклицавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало съм е производна форма на възклицавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възклицавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало съм е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възклицавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало съм е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).