възклицавало си

Речник на българския език

1. възклицавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало си е производна форма на възклицавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възклицавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало си е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възклицавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало си е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).