възклицавало е

Речник на българския език

1. възклицавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало е е производна форма на възклицавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възклицавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало е е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възклицавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало е е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).