възклицавало

Речник на българския език

1. възклицавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възклицавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възклицавало е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възклицавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възклицавало е производна форма на възклицавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възклицавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възклицавало е производна форма на възклицавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).