възклицавал

Речник на българския език

1. възклицавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възклицавал е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възклицавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възклицавал е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възклицавал — мин. деят. св. прич. м. р.

възклицавал е производна форма на възклицавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възклицавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възклицавал е производна форма на възклицавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).