възкликнело

Речник на българския език

1. възкликнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкликнело е производна форма на възкликна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкликнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възкликнело е производна форма на възкликна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).