възкликнела

Речник на българския език

1. възкликнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възкликнела е производна форма на възкликна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възкликнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възкликнела е производна форма на възкликна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).