възкликнал си

Речник на българския език

1. възкликнал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възкликнал си е производна форма на възкликна (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възкликнал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възкликнал си е производна форма на възкликна (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).