възкликнало

Речник на българския език

1. възкликнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкликнало е производна форма на възкликна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкликнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възкликнало е производна форма на възкликна (мин. деят. св. прич. ср. р.).