възкликвал съм

Речник на българския език

1. възкликвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възкликвал съм е производна форма на възкликвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възкликвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възкликвал съм е производна форма на възкликвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възкликвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възкликвал съм е производна форма на възкликвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).