възкликвал си

Речник на българския език

1. възкликвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възкликвал си е производна форма на възкликвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възкликвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възкликвал си е производна форма на възкликвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възкликвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възкликвал си е производна форма на възкликвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).