възкликвало си

Речник на българския език

1. възкликвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкликвало си е производна форма на възкликвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкликвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкликвало си е производна форма на възкликвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възкликвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възкликвало си е производна форма на възкликвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).